Трамвайни мотриси Ансалдо-Бреда-Марели

ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКА ТРАМВАЙНА МОТРИСА

извършено в изпълнение на дейност 2 по проект „Зелените трамваи търсят своя дом“

06.07.2016 г., поделение „Трамкар“ към „Столичен електротранспорт“ ЕАД

МОДЕЛ: Бреда, 551 ГОДИНА ПРОИЗВОДСТВО: 1938 ПРОИЗВОДИТЕЛ: Ансалдо, Бреда, Марели

Кратка информация:

Развитието на трамвайната система в София след 1927 г. е изключително бурно. Това се обуславя от нарастването на населението в града и необходимостта от предприемане на спешни мерки за подобряване на състоянието на мрежата и трамвайния парк, които са в плачевно състояние след прехвърлянето на собствеността на трамваите към Столичната община. Положението е трудно се подобрява въпреки доставката през 1931 и 1935 г. на 20 и съответно 12 трамвайни мотриси от МАН-АЕГ и МАН-Сименс. Поради тази причина през 1935 г. столичният кмет Иван Иванов се обръща към Министъра на финансите с молба да разреши на Столична община да достави от странство 20 мотриси на стойност около 26 000 000 лв. С писмо от ноември 1935 г. Министърът на финансите Кирил Гунев разрешава доставката на трамваи, като същата се извърши на компенсационни начала срещу износ на тютюни по компенсация 100%.

На 19 март 1936 г. Столична община обявява търг за доставката на 20 двуосни трамвайни мотриси.

На 15 юни същата година се провежда търга, на който се явяват с предложения следните фирми Австрийски Браун-Бовери АД, Виена; Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин и Съединени Горносилезийски заводи Кралевски и Лаура-Катовице, Полша. Оценяващата комисия записва в протокола от търга, че поради липса на пълни и изчерпателни технически описания и чертежи от горепосочените фирми, предлага на кмета да не възлага търга по доставката на 20 двуосни трамвайни мотриси, а са произведе втори редовен търг.

Обявлението за провеждане на втори търг е публикувано на 2 юли 1936 г., а самият търг се провежда на 7 октомври същата година. Предложения подават Австрийски Браун-Бовери АД, Виена; Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин и Вагонфабрик Данциг АД, Данциг. В протокола на тръжната комисия са записани предложените от участниците цени, като е посочено, че предложението на Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин е „най-износно“ – 22 619 850 лв. Изтъква се, че предлаганата цена е по-добра от цената за доставката на 12 мотриси по компенсационната сделка от 1934 г. (трамваите МАН-Сименс), чиито размер е 18 054 745 лв. Комисията предлага на кмета да одобри тръжния протокол и да възложи доставката на Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин.

Това обаче не се случва, т.к. офертата и условията на избрания доставчик биват предадени на Сметната палата, която отменя решението на комисията. Така се стига до ситуация, в която общината спешно се нуждае от нови трамваи, а пореден, трети, търг би затруднил изключително много работата на Дирекцията на трамваите и осветлението. На 10 ноември 1936 г. Министърът на финаните изпраща писмо до столичния кмет, с което разрешава възлагането на доставката на 20 трамвайни мотриси и на италиански фирми, като плащането стане с износ на птици и яйца при 100% компенсация. Така на 14 декември 1936 г. общината обявява провеждането след 31 дни на спазаряване за доставката на 20 двуосни трамвайни мотриси. От спазарителния лист, изготвен на 15 януари 1937 г. е видно, че участие са взели 5 компании: Вагонфабрик – Данциг; Дружествата Ансалдо, Бреда и Марели (заедно); Австрийски Браун-Бовери АД; Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин и Ческоморавска Колбен Даненг АД.

Най-ниска цена предлагат италианските дружества. Общината провежда няколко срещи поотделно с всеки участник, след които Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин намаля драстично предлаганата цена за доставката на трамваите. Италианските компании чрез Италианското посолство изпращат протестна нота до Столичната община, като в него посочват: „За голяма наша изненада конкуренцията слезе от 25 877 107 лв на 20 707 500 лв – едно намарение, което би било немислимо да се предположи, имайки пред вид сериозността на доставката“. В същото писмо италианските дружества правят отстъпка от своята цена, с която „слизат“ под оферираната от конкурентите им, а именно – 4 555 000 италиански лири, равни на 19 950 900 лв., при среден курс 100 итал. лири за 438 лв.

В крайна сметка на 12 май 1936 г. Иван Иванов, кмет на Столична община, Христо Попов, представител на фирмата „Ернесто Бреда“ АД, Милано, Джиовани Киари, представител на фирмата „Ансалдо“ АД, Генуа и Александър Бикс, представител на фирмата „Ерколе Марели“ АД, Милано, сключват договора за доставка на 20 двуосни трамвайни мотриси с 12 резервни мотори и резервни части.

Сложната политическа обстановка в Европа през 1937 и 1938 г. създава проблеми на италианските дружества да извършат доставката на мотрисите в срок. Първата трамвайна мотриса е доставена на 23 май 1938 г. – със 121 дни закъснение спрямо договора. Последната е доставена на 14 юли 1938 г. със 173 дни закъснение. В едно от писмата до Столична община, в което молят да не бъдат начислявани глоби за закъснението, те се обосновават с факта, че нарастващото въоръжаване в Европа пречи на доставката на компоненти за електрооборудването от Германия, което е форс мажорно обстоятелство. Изложените обстоятелства биват разгледани от общината, като не биват уважени и на доставчиците са наложени солени неустойки. С протокол от 9 август 1938 г. Столична община налага глоба за забавянето на доставката на двадесетте трамвайни мотриси на обща стойност 5 529 347 лв.

Трамвайните мотриси Ансалдо-Бреда-Марели се движат по столичните улици до 70-те години на ХХ век. Една трамвайна мотриса е превърната в служебна и това обуславя запазването й до днешни дни, вече като музейна.

Ходова част

Корозирали части при ресорната греда между осите.

Спирачки

Калодки, запазени. Състоянието на другите части на спирачната система не може да се прецени

Рама

На външен поглед – здрава, без изкривяване. Има корозия.

Кош

Силно корозирал

Липсват стъпенки

Не са забелязани изкривявания

Салон (под, седалки, плоскости, дръжки)

Под – релефна дървена настилка, частично запазена; на много места подът е изтърбушен

Седалки – частично запазени само две седалки

Вътрешни врати – две двойки, от всяка страна на мотрисата. Запазена една двойка; другата е извадена от мястото си

Шперплатови плоскости под прозорците – запазени само 1-2 в много лошо състояние, останалите липсват.

Таван – плоскости – за смяна, над тях дървен покрив, състоянието на който не може да се прецени

Врати/Прозорци/Капаци

Три врати, всички запазени и подлежащи на възстановяване, с частично липсващи стъкла

Прозорците са с метални рамки, или липсват или са за смяна

Останали са механизми за сваляне на прозорците

Кабина на водача

Две кабини, от двете страни на трамвая. Силно повредени с липсващи устройства за управление; подлежат на възстановяване

Управление – липсва.

Електрическа част, вкл.токоснемател

Поради възрастта на трамвая, дори да има останало окабеляване то ще трябва да бъде заменено.

Осветление (фарове, стопове, осветление в салона)

Липсват фарове.

Два вида осветителни тела – има следи от стари кръгли тела и от по-нови (тип София 70), всички липсват

Друга информация/Заключение

Покрив – не може да се прецени.

Заключение:

Трамваят е в лошо общо и техническо състояние. Подлежи на възстановяване за движение след извършване на основен ремонт, с особен акцент върху коша, покривната част и салона. Ходовата част във видимо добро състояние.

Чертеж, общ вид