ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКА ТРАМВАЙНА МОТРИСА
извършено в изпълнение на дейност 2 по проект „Зелените трамваи търсят своя дом“
06.07.2016 г., поделение „Трамкар“ към „Столичен електротранспорт“ ЕАД
МОДЕЛ: Бреда, 551 ГОДИНА ПРОИЗВОДСТВО: 1938 ПРОИЗВОДИТЕЛ: Ансалдо, Бреда, Марели
Развитието на трамвайната система в София след 1927 г. е изключително бурно. Това се обуславя от нарастването на населението в града и необходимостта от предприемане на спешни мерки за подобряване на състоянието на мрежата и трамвайния парк, които са в плачевно състояние след прехвърлянето на собствеността на трамваите към Столичната община. Положението е трудно се подобрява въпреки доставката през 1931 и 1935 г. на 20 и съответно 12 трамвайни мотриси от МАН-АЕГ и МАН-Сименс. Поради тази причина през 1935 г. столичният кмет Иван Иванов се обръща към Министъра на финансите с молба да разреши на Столична община да достави от странство 20 мотриси на стойност около 26 000 000 лв. С писмо от ноември 1935 г. Министърът на финансите Кирил Гунев разрешава доставката на трамваи, като същата се извърши на компенсационни начала срещу износ на тютюни по компенсация 100%.
На 19 март 1936 г. Столична община обявява търг за доставката на 20 двуосни трамвайни мотриси.
На 15 юни същата година се провежда търга, на който се явяват с предложения следните фирми Австрийски Браун-Бовери АД, Виена; Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин и Съединени Горносилезийски заводи Кралевски и Лаура-Катовице, Полша. Оценяващата комисия записва в протокола от търга, че поради липса на пълни и изчерпателни технически описания и чертежи от горепосочените фирми, предлага на кмета да не възлага търга по доставката на 20 двуосни трамвайни мотриси, а са произведе втори редовен търг.
Обявлението за провеждане на втори търг е публикувано на 2 юли 1936 г., а самият търг се провежда на 7 октомври същата година. Предложения подават Австрийски Браун-Бовери АД, Виена; Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин и Вагонфабрик Данциг АД, Данциг. В протокола на тръжната комисия са записани предложените от участниците цени, като е посочено, че предложението на Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин е „най-износно“ – 22 619 850 лв. Изтъква се, че предлаганата цена е по-добра от цената за доставката на 12 мотриси по компенсационната сделка от 1934 г. (трамваите МАН-Сименс), чиито размер е 18 054 745 лв. Комисията предлага на кмета да одобри тръжния протокол и да възложи доставката на Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин.
Това обаче не се случва, т.к. офертата и условията на избрания доставчик биват предадени на Сметната палата, която отменя решението на комисията. Така се стига до ситуация, в която общината спешно се нуждае от нови трамваи, а пореден, трети, търг би затруднил изключително много работата на Дирекцията на трамваите и осветлението. На 10 ноември 1936 г. Министърът на финаните изпраща писмо до столичния кмет, с което разрешава възлагането на доставката на 20 трамвайни мотриси и на италиански фирми, като плащането стане с износ на птици и яйца при 100% компенсация. Така на 14 декември 1936 г. общината обявява провеждането след 31 дни на спазаряване за доставката на 20 двуосни трамвайни мотриси. От спазарителния лист, изготвен на 15 януари 1937 г. е видно, че участие са взели 5 компании: Вагонфабрик – Данциг; Дружествата Ансалдо, Бреда и Марели (заедно); Австрийски Браун-Бовери АД; Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин и Ческоморавска Колбен Даненг АД.
Най-ниска цена предлагат италианските дружества. Общината провежда няколко срещи поотделно с всеки участник, след които Дойче-Вагенбау-Ферайнигунг, Берлин намаля драстично предлаганата цена за доставката на трамваите. Италианските компании чрез Италианското посолство изпращат протестна нота до Столичната община, като в него посочват: „За голяма наша изненада конкуренцията слезе от 25 877 107 лв на 20 707 500 лв – едно намарение, което би било немислимо да се предположи, имайки пред вид сериозността на доставката“. В същото писмо италианските дружества правят отстъпка от своята цена, с която „слизат“ под оферираната от конкурентите им, а именно – 4 555 000 италиански лири, равни на 19 950 900 лв., при среден курс 100 итал. лири за 438 лв.
В крайна сметка на 12 май 1936 г. Иван Иванов, кмет на Столична община, Христо Попов, представител на фирмата „Ернесто Бреда“ АД, Милано, Джиовани Киари, представител на фирмата „Ансалдо“ АД, Генуа и Александър Бикс, представител на фирмата „Ерколе Марели“ АД, Милано, сключват договора за доставка на 20 двуосни трамвайни мотриси с 12 резервни мотори и резервни части.
Сложната политическа обстановка в Европа през 1937 и 1938 г. създава проблеми на италианските дружества да извършат доставката на мотрисите в срок. Първата трамвайна мотриса е доставена на 23 май 1938 г. – със 121 дни закъснение спрямо договора. Последната е доставена на 14 юли 1938 г. със 173 дни закъснение. В едно от писмата до Столична община, в което молят да не бъдат начислявани глоби за закъснението, те се обосновават с факта, че нарастващото въоръжаване в Европа пречи на доставката на компоненти за електрооборудването от Германия, което е форс мажорно обстоятелство. Изложените обстоятелства биват разгледани от общината, като не биват уважени и на доставчиците са наложени солени неустойки. С протокол от 9 август 1938 г. Столична община налага глоба за забавянето на доставката на двадесетте трамвайни мотриси на обща стойност 5 529 347 лв.
Трамвайните мотриси Ансалдо-Бреда-Марели се движат по столичните улици до 70-те години на ХХ век. Една трамвайна мотриса е превърната в служебна и това обуславя запазването й до днешни дни, вече като музейна.
Корозирали части при ресорната греда между осите.
Калодки, запазени. Състоянието на другите части на спирачната система не може да се прецени
На външен поглед – здрава, без изкривяване. Има корозия.
Силно корозирал
Липсват стъпенки
Не са забелязани изкривявания
Под – релефна дървена настилка, частично запазена; на много места подът е изтърбушен
Седалки – частично запазени само две седалки
Вътрешни врати – две двойки, от всяка страна на мотрисата. Запазена една двойка; другата е извадена от мястото си
Шперплатови плоскости под прозорците – запазени само 1-2 в много лошо състояние, останалите липсват.
Таван – плоскости – за смяна, над тях дървен покрив, състоянието на който не може да се прецени
Три врати, всички запазени и подлежащи на възстановяване, с частично липсващи стъкла
Прозорците са с метални рамки, или липсват или са за смяна
Останали са механизми за сваляне на прозорците
Две кабини, от двете страни на трамвая. Силно повредени с липсващи устройства за управление; подлежат на възстановяване
Управление – липсва.
Поради възрастта на трамвая, дори да има останало окабеляване то ще трябва да бъде заменено.
Липсват фарове.
Два вида осветителни тела – има следи от стари кръгли тела и от по-нови (тип София 70), всички липсват
Покрив – не може да се прецени.
Заключение:
Трамваят е в лошо общо и техническо състояние. Подлежи на възстановяване за движение след извършване на основен ремонт, с особен акцент върху коша, покривната част и салона. Ходовата част във видимо добро състояние.
Чертеж, общ вид
Снимки преди доставката
Галерия, състояние на 551 към 06.07.2016
About the Author